Búlgaro
Homenaje a Mª Victoria Atencia en el Día de la Poesía UCM 2022
Memoria de las casas y los pájaros
Laguna de Fuentepiedra
Llegué cuando una luz muriente declinaba.
Emprendieron el vuelo los flamencos dejando
el lugar en su roja belleza insostenible.
Luego expuse mi cuerpo al aire. Descendía
hasta la orilla un suelo de dragones dormidos
entre plantas que crecen por mi recuerdo solo.
Levanté con los dedos el cristal de las aguas,
contemplé su silencio y me adentré en mí misma.
Jorge Manrique
A esa luz que nos crea y nos destruye a un tiempo,
bajan desde sus nidos a abrevar las palomas:
abaten en la orilla su cuello hasta las aguas
y lo yerguen, y el río que se lleva su imagen
viene a dar en la mar, en tanto que ellas vuelan,
desnudas ya de sombra, hacia sus columbarios.
Лагуната на Фуентепиедра
Пристигнах, когато, умирайки, се стапяше светлината.
Фламингите излетяха, изоставяйки мястото
в неудържима алена красота.
Тогава изложих тялото си на въздуха. Спускаше се
чак до брега земя на дракони спящи
сред растения, които никнат само от моя спомен.
Приповдигнах с пръсти кристала на водите,
съзерцавайки мълчанието му, навлизайки в себе си все по-навътре.
Audio de la traducción
Хорхе Манрике
В тази светлина, която едновременно ни създава и унищожава,
гълъбите слизат от гнездата си да пият вода:
привеждат от брега шията си над водите
издигат я после нагоре, а реката, която отнася техния образ
пропада в морето, докато отлитат,
голи без своята сянка, към гълъбарните.